Министърът на туризма Стела Балтова в интервю за Радио „Фокус“: „Трябва специална стратегия за китайските туристи“

29 март 2017

Интервю за радио "Фокус" - 29.03.2017 г.

Водещ: Министър Балтова, в последния месец България участва на доста международни туристически изложения – и във Франция, и в Берлин, и в Русия. Каква е ролята на едни такива изложения и какъв принос ще имат те към цялостния ръст, който очакваме?

Стела Балтова: До края на мeсец април България ще се представи на 28 туристически изложения, което представяне е част от националната маркетингова политика. Участията в международни изложения са една добра форма да представим както в национален план, така и в регионален план, и на бизнес ниво продуктите, които предлагаме. Хубавото е, че по време на тези изложения, освен че се провеждат среши „Business-to-business“ и срещи „бизнес до краен клиент“, нашите участници в тези изложения имат възможност да си сверят часовника, т.е. да видят по какъв начин се представят и техните колеги на международната арена. По отношение на това какво можем да очакваме от нашето представяне там и изобщо какво можем да очакваме за 2017 г., на първо място аз бих желала да кажа, че България е добре посрещана дестинация на международните пазари. На първо място това се дължи на това,  че  предлагаме една спокойна обстановка. На второ място, защото имаме невероятно добър туристически продукт, за който трябва да говорим и да го експонираме по най-добрия начин, което и правим на международните изложения. На трето място, защото българските туристически фирми и българският бизнес е много гостоприемен и той продължава да развива в иновативен план своите продукти. Очакваме един положителен сезон. След изключително добрия ръст, който беше постигнат през 2016 г. спрямо предходната, също и по-предходната година, се очертава отново положителна тенденция за броя на пристиганията в България на чуждестранни туристи, като едни от най-високите ръстове се очакват за пазари като германския. По време на изложението в Берлин, което знаете, че е най-голямото туристическо изложение в света, нашият щанд се радваше от една страна на много добри изложители от българска страна. Фирмите, които предлагаха туристически продукт, бяха освен фирми в областта на морския туризъм, така и изложители, които предлагаха екстремен туризъм, екологичен туризъм, но също така и такива, които предлагаха нови форми на туризъм, които са свързани с краткосрочните пътувания, каквито са посещения на балет, на опера, на театър, което е фантастично, защото позволява да се развива туризмът през цялата година с такъв вид туристически продукти. Паралелно с това участваха и 7 общини. Общини участваха и на двете изложения в Русия. Освен това те имаха възможност да вземат участие в срещите, които аз провеждах с представители на туристически организации, включително и на политическо ниво. По този начин се разшири техният кръгозор. По отношение на германския пазар нещата са изключително интересни. Освен, че виждат един спокоен и интересен пазар, очакват и да постигнат много сериозни ръстове големите туроператори.  Говорим за ръстове, които на годишна база, не само за летия сезон, стигат до 20-25%, което е много добре. Там се търси не само морският и летен туризъм, но и културно-исторически туризъм, обиколни опознавателни турове, приключенски туризъм, къмпинг и караванинг. Къмпинг и караванинг се търси също и от чешкия пазар. Забелязва се подчертан и интерес от Франция към пътувания в България, което бих могла да кажа, че е една изключително интересна тенденция. Това говори, че в националната програма за маркетинг, която в момента сме в процес на разработка, ние ще трябва наистина да изучим по много по-различен начин този пазар, за да можем да се подготвим и да приемем френските туристи. Сериозен ръст на пристиганията се очаква от Франция, но по-интересното е, че е налице интерес към културно-исторически туризъм, което за нас е много добра предпоставка. Знаете, че България е една от страните, която е наистина с огромно богатство на своите възможности за развитие на културно-исторически туризъм. Хубавото е, че от Франция търсят балнео и спа туризъм. Нашата оферта е различна от тяхната и считам, че можем по този начин да представим онова, което е наистина по-интересното и по-благоприятното за развиването на балнео туризъм, на спа туризъм и на уелнес туризъм. По отношение на руския пазар, там очаквам ръстове най-вероятно около 10%, но факт е, че на руския пазар информират, включително за „stop sale“ няколко от техните туроператори. Макар че миналата година имаше ръст над 16%, много е възможно поне на руския пазар, за разлика от германския, да е налице връщане отново към изоставения миналата година турски пазар. Интерес за руснаците е Гърция и Испания. Хубавото при нас е, че освен морски туризъм, морски ваканции, ски ваканции, руските туристи и крайният потребител има особен интерес вече и към почивки, които са свързани със City breaks, включително и комбинация и морски и City breaks туризъм, поклоническите турове. Те отдавна проявяват интерес към тях. По-скоро сега има интерес към т.нар. културно-патриотичен туризъм. Това включва възпитание на децата, на младите хора, които посещават България, пътуването да бъде с посещението на места, които са свързани с общата история между България и Русия. Друго много интересно за този пазар е, че освен детският туризъм, за който знаете, че има деклариран интерес в последните няколко години – „Камчия“ е едно изключително добро място затова, но интересното е, че те търсят детски туризъм, който да бъде свързан и с възможност за придобиване на нови знания по време на тяхната ваканция. Освен знания за културата и за историята на България, посещението да включва също и изучаване на английски език, а може и на още един западен език. Когато дойдат за две седмици децата тук, те да имат възможност да получат знания, освен отдиха, за който са дошли на първо място. Специално за руския пазар имаше много интересни срещи на двете изложения на най-високо ниво, по-интересното там е, че обсъдихме и договорихме възможности за дигитално представяне на България. В рамките на този период, в който аз заемам този пост, нямам как да променя маркетинговия бюджет. За догодина, разбира се, ще апелирам и то мотивирано за съвсем различна маркетингова концепция,  с използване на много повече дигитални възможности. За тази година въпреки всичко успяхме да договорим и стартира сега от началото на месец април с тяхната най-голяма организация на бизнеса АТОР правим Дигитална академия в рамките на тяхната структура и на техния уебсайт ежеседмично ще има нова информация за България, която е разпространявана до всички техни членове, а също така и в социалните медии. На руския пазар много сме активизирали дейностите „Business-to-business“, а също така интерес представлява Калининградска област, включително с техния министър на туризма, когато се срещах, изключителен интерес има ние да представяме нашите продукти, включително и гурме туризъм, което е абсолютно ново. Освен да представяме туристическите си възможности не само на туроператори, на такива специализирани изложения, но да се насочим наистина към крайни потребител и там. Това е много добре, защото подобен интерес има и от нашите съседи. Румъния знаете, че традиционно през последните 10 г. и повече си разменят местата с германските туристи по брой на пристигания, но Румъния е изключително интересен съседен пазар, номер едно като пристигащи туристи. Те също считат и с колегите там, когато говорим и на ниво бизнес, се счита че освен контакта „Business-to-business“, трябва да има и контакт с крайния потребител. „Business-to-business“ е изключително важен и особено от гледна точка на това ние да представим възможностите за краткотраен туризъм в България. Сигурно сте чували, че средният престой на туристите в България е някъде около 2,4-2,5 дни, а пък краткосрочните пътувания са изключително добър вариант за развитие на България, в действителност превръщането й в целогодишна туристическа дестинация. Румънците идват в България не само за морски туризъм. Те идват изключително много за пътувания в страната и с оглед на това правим на 30 април форум в Букурещ, на който форум очакваме да има, да се срещнат над 100 представители на туристическия бизнес от двете страни, включително и представители на общини, това е „Business-to-business“ форум. Очакванията са ни отново от румънския пазар да имаме над 10-11% ръст тази година. Там интересите са освен за морските почивки, също така и за City breaks, което е също една възможност за целогодишен туризъм у нас.

 

Водещ: Говорейки са съседна Румъния и в контекста и на това изложение, на тази среща, която предстои, как можем вместо да се конкурираме като съседи на Балканите, има ли възможност да разработим общи туристически маршрути, общи туристически проекти, които да са взаимно полезни?

Стела Балтова: Това е един въпрос, който в България се дискутира в последните 10 г. Считам, че има такава възможност, но трябва наистина да се концентрираме в това и да го постигнем. А то ще бъде от полза за развитието на туризма и в двете страни, включително и не само с Румъния, но и съседна Гърция, с Балканските страни можем да направим това с Македония, със Сърбия. Ако направим един такъв продукт, той ще ни позволи действително да апелираме съвместно към откриване на нови авиолинии, които да пристигат в тези дестинации. Трудно е да се каже, че към момента има такива готови продукти. Трудно е да се каже, но за сметка на това вече трета година е изложението „Go to Balkans“ през есента на всяка година. По време на това изложение в действителност туроператори от балканските страни вече работят по създаването на такива продукти. Аз мисля, че ако и ние на национално ниво започнем да обсъждаме това, най-вероятно ще се стигне в скоро време до един такъв интересен общ продукт и между Румъния и България, както казах, и между някои други от нашите съседи.

 

Водещ: Правилна ли е стратегията за привличане на туристи от по-далечни пазари като Азия? Какво може още да се направи в тази посока?

Стела Балтова: Може да се направи много. Бих могла да кажа, че твърде малко сме направили по отношение на далечните пазари. Очевидно е време да се концентрираме върху няколко основни пазара и да насочим маркетинговите си усилия конкретно към тях, за да има резултат. Така например е с Япония. Япония е изключително интересен пазар. Знам, че сигурно си мислите сега за Китай, но Япония е също един изключително интересен пазар. Там по линия на публично-частното партньорство имаме представителство, даже имам среща с нашия представител там, който е изключително инициативен, представя възможностите за туризъм. Ние, доколкото имаме възможност към този етап, предоставяме рекламни материали и други, с които разполагаме в момента. Хубавото е там, че ще активизираме дейностите не само в Токио, но и в други части на страната, за да можем да привличаме туристи. По отношение на Китай, считам, че България трябва да се концентрира и да се разработи конкретна стратегия специално за този пазар, защото тенденцията, която започна през последните 15 г., е свързана с икономическото развитие на този регион, с целия аутсорсинг, който започна още в началото на 90-те години и доведе до там, че се стигна до придобиване на знания в тази част на света, които са знания не само за производство, но и знания за културата на останалите нации по света, което генерира интерес към пътуване на китайските туристи. Те в действителност ще се превърнат в един от най-големите пазари по проучванията на Световната туристическа организация. С оглед на това мога да кажа, че ние сме в дълг на самите себе си, на национално ниво и в дълг на китайския турист. Към този момент мога да кажа, че сме в процес на изследване на пазара, на тенденциите, които има при пътуванията на китайските туристи, и разработването на отделна концепция, която ще премине в една стратегическа визия за привличане на туристи специално от района на Югоизточна Азия. Не визирам само Китай. Освен Югоизточна Азия, интерес представляват разбира се и индийските туристи, наблюдава се ръст, но в момента сме се концентрирали основно към китайския туризъм. В момента, в който имаме готовност, тя ще бъде комуникирана на първо място с бизнеса и като цяло със заинтересованите страни.

 

Водещ: Кога очаквате да заработи Единната информационна система? Освен изсветляване на сектора, какъв конкретен ефект да очакват потребителите?

Стела Балтова: Изключително интересен въпрос. Това беше мой приоритет, когато заех този пост в края на януари, и той продължава да бъде такъв. За мое голямо съжаление обаче Комисията за защита на конкуренцията все още не е дала ход на това решение, има обжалвания, които изключително много пречат за по-нататъшното развитие на процедурата. Това е процедура, за която на първо място беше необходимо да бъде създадена адекватна законодателна инициатива и респективно нормативна база. Такава има. Тя е заложена в Закона за туризма. Съгласно нормативната база и последващите наредби, по които ние работим и още уточняваме, но съгласно това, всъщност системата трябва да заработи септември-октомври тази година. Ако ни се даде „карт-бланш“ с тази поръчка, независимо от решението на КЗК, дали тя да бъде прекратена, за да започне нова или не, всъщност нищо повече не може да се направи от нашите институции. Мога да ви уверя, че съм проучила абсолютно всички възможности, за да може да се даде ход. Положителното е резултатът, който се очаква от тази система, на първо място е да даде едно спокойствие за взаимоотношенията, които съществуват между бизнеса, органите, които наблюдават бизнеса и са отговорни за неговото правилно функциониране, и респективно крайния потребител. Предвижда се системата да свърже от една страна базата за настаняване с регистъра на НАП, митниците, на Министерство на туризма, Министерство на финансите, като всички разбира се институции ще имат съответното ниво на достъп, което е необходимо за събиране и обработка на данни, които са необходими, и по този начин ще могат да има съответен брой приходи в бюджета, които са релевантни на бизнеса, който се реализира. От тази гледна точка, аз мисля че, реализирането на изграждането на Единната система за туристическа информация наистина ще бъде много продуктивно за развитието на туризма в България. Очевидно няма да успеем в рамките на нашия много кратък период от време да постигнем задействането на процедурата, но съм убедена, че това е и ще сигнализирам съвсем скоро моите колеги от другите министерства, че в най-скоро време ще получим решението на горната инстанция, където се жали процедурата, за да може да се продължи нататък. Едно действие, което първо е изключително законосъобразно, то е намерило своята правилна нормативна база и е време наистина то да бъде реализирано.

 

Водещ: Продължава ли работата по осигуряване на стопанисване на морските плажове за лято 2017 г.? Какви процедури още остават?

Стела Балтова: Разбира се, към момента 53 плажа са на концесия, 65 плажа има, които са дадени под наем, ще се подпишат още за няколко. Съвсем скоро бяха подписани 5 договора за концесия. Имаше заседание на комисията по отношение на процедурата, свързана с концесията на плажа „Бургас-север“. Комисията за защита на конкуренцията се произнесе, че жалбата е недопустима. За концесията на плаж „Поморие-централен“ , извършено е класиране, което обаче се обжалва. КЗК се произнесе, че жалбата е недопустима. Срокът за обжалване изтече на 23 март. До момента няма постъпила жалба. Има избран изпълнител за няколко плажа, други за устието на р. Велека, за „Мечата дупка“, за „Сахара 2“. Предстои сключване на договор за наем. Обявили сме също така нови търгове, които продължават да текат и самите търгове ще се състоят през месец април. Това са за „Кранево-централен“, „Къмпинг-юг“, „Свети Влас- Болницата“, за плажа „Росенец-север“ и за „Варна-централен“, за които през месец април ще се състои самия търг. С оглед успешното протичане на предстоящия летен сезон за 2007 г. и с оглед необходимостта обезпечаване на морските плажове със задължителни дейности – от една страна осигуряване на безопасни условия за ползването по предназначение, и от друга – в действителност да се чувстват потребителите в една комфортна среда, се подготвя стартирането на още 7 окръжни процедури. Разбира се, имаме и постъпили жалби, но те са в ход. По някои от тях вероятноще има произнасяне скоро време. Това, което бих желала да ви информирам е, че на 31 март, това е мое задължение, ще бъде издадена заповед за всички плажове. Тези, които ще бъдат дадени под наем, под концесии, тези, които ще останат неохраняеми, за да могат да бъдат предприети действия за тяхното осигуряване за летния сезон. Както ви казах, процедурите няма да спрат, постоянно ще работим в тази посока, ще осъществяваме контрол, ще осъществяваме мониторинг, ще се разработи документация. В момента вече съм възложила на колегите  по отношение на мониторинг на плажовете. За нас това е изключително важно да получаваме актуална информация. Вече е при мен графикът, по който ще бъдат проверявани всички плажове – и тези, които са на концесия, за да можем наистина да сме спокойни, ние като национална институция, но също така и всички колеги  по общините, с които сме в непрекъснато взаимодействие. Предстои ни среща на Северното Черноморие, имахме такава на Южното Черноморие. Следващия вторник сме в Пловдив, тъй като там също имаме интересни предизвикателства за тази част на страната. Колегите работят изключително динамично. Това са невероятни специалисти, отдадени на туризма, които в други ден ще създадат Организацията за туристическия район Родопи. Изключителни експерти са. Просто искам с удоволствие да ви кажа, че за мен е изключително интересно да работя с бизнеса в България. Откакто съм на този пост, колегите знаят, че насърчавам всичко, наистина за да се чувстват посветени на туристическия бизнес, който след 2007 г. постигна невероятни неща в България. Имаме иновативни, креативни , хора, отдадени на туризма, за съжаление имаме един проблем с човешката ръка, с кадрите в туризма, за който ние работим и на ниво Министерство на туризма. По време на срещата ми с генералния секретар на Световната организация по туризъм, която проведох в Германия, г-н Талеб Рифай, се договорихме договорихме за съвместни дейности, в резултат на което веднага сформирах група от мои колеги, която ще бъде разширена в един по нататъшен етап, които толкова вдъхновено работим по меки мерки, за които ще представим концепцията на Световната организация по туризъм, и очакваме да започнем да ги прилагаме най-скоро време в България. За да убедим хората, които работят в този предизвикателен сектор на преживяванията, който създава преживявания, но едновременно с това носи нови знания, да можем да ги убедим, че работата в името на туризма е наистина една национална кауза и ние трябва да се посветим на нея.

 

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon