Николина Ангелкова: Звезди като Брад Пит ще рекламират атракциите ни

Национална компания може да промотира туризма ни

Девалвация на рублата, която може да доведе до отлив на руски туристи, липса на наредби към закона за туризма, разпилени усилия за национална реклама, недостъпни атракции и сив сектор. "Стандарт" попита първия министър на туризма Николина Ангелкова как ще се справи с предизвикателствата и каква е визията й за развитие на българския туризъм.

- Министър Ангелкова, предвиждате ли светкавични рекламни кампании на трети пазари или други подобни мерки, за да се справим с очаквания спад на руски туристи?

- Следим ситуацията и търсим начини да компенсираме този спад чрез гости от трети страни. Разчитаме основно на нашите съседи и предимно на Турция, тъй като на този пазар през последните години имаме сериозен ръст. Съвместно с Министерството на външните работи сме създали организация за издаване на многократни визи за зимния туристически сезон за турските граждани. Имаме повишен интерес и от туристи от Израел, Гърция, Македония и Сърбия. Румъния запазва същите нива. Отчитаме и по-голямо търсене на зимни ваканции от Германия и Великобритания. Така че с една по-фокусирана работа на тези пазари се надяваме да компенсираме загубата на руски туристи. Това обаче в никакъв случай не означава, че няма да продължим усилено да работим и на руския пазар. И в момента с МВнР допълнително коментираме възможностите за облекчаване на визовия режим. Много руснаци имат собственост у нас. А при ограничен бюджет всеки би предпочел да почива там, където е имотът му. Ще разчитаме и на това.

- Какви са законовите възможности да облекчим визовия режим, при условие, че сме страна член на ЕС?

- С МВнР проведохме преди празниците поредната среща, на която обсъдихме възможностите за облекчаване на процедурите за издаване на туристическите визи. И се надявам в началото на 2015 г. да имаме конкретни резултати.

- Сериозен се очертава проблемът и пред летния сезон. Още повече, че Турция и Египет светкавично направиха кампании за морски пакети с 20% отстъпка за руски граждани. Каква ще е българската стратегия - евтини ваканции или ще разчитаме на реклама и привличане на нови гости?

- Обмисляме наистина спешни рекламни кампании на целеви пазари. Основните ни такива са в Европа и оттам можем да очакваме бързо решение и компенсация на евентуалния руски отлив. Още през януари ще участваме на туристическите изложения в Испания и Турция. Предвиждаме и кампания в Румъния, в която има традиционен вече интерес към родното Черноморие. Испания от своя страна е генериращ пазар, през който само за една година са преминали 63 млн. туристи. Ние ще рекламираме там, защото е важно колкото се може повече хора да разпознават нашата страна, за да дойдат тук. Отделно ще се рекламираме и на целевите пазари, от които очакваме директни посетители. Сред тях е Германия, на която през януари ще се представим на две изложения. За да разширим хоризонтите си, ще подпишем и споразумение с Министерството на земеделието и храните. Така ще рекламираме България като дестинация не само на туристическите борси, но и на специализираните изложения за храни като борсата в Берлин. През февруари във Франция пък има голямо изложение на фермери с 800 000 души посетители.

- На кои пазари ще се фокусират целевите рекламни кампании и с какви средства разполагате за провеждането им?

- В бюджета на Министерството на туризма за 2015 г. са предвидени около 7 млн. лв. за реклама и маркетинг. През януари на Съвета по туризъм с бранша заедно ще решим къде трябва да се фокусират тези средства. Ние сме изготвили комуникационен план, който ще изпратим предварително на всички членове на Националния съвет по туризъм. Ще поканим и други заинтересовани лица, които според мен е важно да бъдат включени в заседанията и да дадат своето становище. Като финансовият и икономическият министър. Това ще е и една от промените в Закона за туризма. Заедно ми се иска да обсъдим, за да не е мое еднолично решение, и кои са тези целеви пазари, на които ние ще имаме туристически аташета. Естествено ние ще дадем нашите предложения на база направените анализи. Със сигурност ще имаме съвместен офис с Румъния в Пекин. Предвиждаме и съвместни офиси с Гърция и другите наши съседи, така че да адресираме по този начин далечните пазари.

- Сред най-големите проблеми за бранша е липсата на приети наредби към Закона за туризма. Кога те ще станат факт?

- Вече сме стартирали съгласувателна процедура за две от наредбите - за обезопасяване и информационната обезпеченост на ски пистите и ски патрулите и тази за създаване на единната система за туристическа информация. Общественото обсъждане по тях ще е през януари. До месец ще бъде финализирана и една от най-важните наредби - за категоризация и прекатегоризация. По нея ще имаме повече работа, тъй като на мен ми се иска не просто да преправим текстовете, а да облекчим режимите. Естествено, част от това може да се случи само с поправки в самия закон, които също предстоят. Но една категоризация, независимо дали става въпрос за 5 или за 1 звезда, в момента се дава по едни и същи процедури. Ние искаме да направим по-кратък и лесен режима за по-малкото звезди. И там, където се изисква контрол той да е реален. Няма как един човек, който има семеен хотел на село с пет стаи, да бъде проверяван от 15 контролни органа и да се интересуват дали има килим или мокет. Това са остарели методи, които е нужно да бъдат променени, за да се облекчи бизнесът. А и когато опростим правилата, те по-лесно ще се спазват.

- Предвиждате ли мерки за справяне със сивия сектор?

- Една от тях е въвеждане на единната система за туристическа информация. С пилотни проекти в десет хотела в София и Пловдив вече се опитахме да вържем част от съществуващите регистри. Защото информацията е най-скъпата стока. А министерството по закон е координатор на тази информация. Така че в момента по силата на въпросния пилотен проект, информацията за регистрираните чужди граждани може директно да отива към националния туристически регистър и вътрешното министерство. Предстои същото да бъде направено и за българските граждани. Ще обсъдим на Националния съвет по туризъм и едно бъдещо свързване със системите на МВР и НАП. Предвиждаме и създаване на Национален фонд за инфраструктура и туристически атракции. Много важно е една част от приходите за туризъм задължително да се инвестират в инфраструктура - транспортна и екологична. Дори и в елементарни на пръв поглед неща като табели или охрана, които обаче са изключително важни за развитието на цели курорти и на туристическата индустрия. Да, ние ще продължим целенасочено да рекламираме страната ни. Но важно е, когато доведем туристите тук - те да останат доволни. Най-добрата реклама е от уста на уста. И за нас е важно да предложим завършен туристически продукт с необходимото качество. Разбира се, това са средносрочни и дългосрочни цели. Но краткосрочните стъпки, които трябва да реализираме, са свързани именно с промяна на законодателството в тази посока - създаване на Национален фонд за инфраструктура и туристически атракции. А защо не и на Национална компания за реклама, която ще промотира държавата целенасочено, ще има свои представителства зад граница, които могат да са и на принципа на публично-частното партньорство. Ние няма защо тепърва да откриваме топлата вода.

Всяка държава, която генерира приходи от туризъм, има своя такава компания и подобен фонд. И отделно има много ясен регистър, свързан с данъчните и полицията, който е и добра основа за статистика и анализи.

- Трябва ли според вас част от туристическите атракции да се дадат на концесия?

- Това е една от възможностите за публично-частно партньорство. И ролята на държавата тук е да се фокусира върху рекламата. Защото когато има целенасочени усилия в тази област и рекламата направи атракциите ни разпознаваеми, те ще станат и търсени. И по този начин бизнесът ще печели. Ще залага средства за експлоатацията и поддръжката на забележителностите и ще може да печели от това. Така ще се оправдае и една по-висока такса за посещението им. Каквато има по света за всички известни атракции и паметници на културата. Всеки един турист иска да види организирано и уредено място. Ако атракцията е социализирана, туристът си плаща с удоволствие. Защото туризмът е най-вече преживяване и възможността да изпиташ удоволствие от него.

- Ваш съветник стана ски легендата Марк Жирардели. Какви са неговите препоръки?

- С Марк, с когото сме и много добри приятели, сме стартирали работа по един от основните ни приоритети - разработването на пътна карта. Това трябва да е ясен план за действие, който да доведе до развитие на туризма и налагането ни като дестинация. Марк ще ми помогне основно в частта за зимния туризъм. Както и в промотиране на ски курортите ни. Ние имаме невероятни планини, които могат да се използват целогодишно, вместо само 2-3 месеца да се карат ски. В тази посока той има много идеи. Направил е и план на действие. В него се включва и анализ на статуквото към момента, както и на наличната инфраструктура за зимен туризъм. Ще вземем предвид и опита на водещите европейски зимни дестинации. И още в края на януари ще стартираме обществена дискусия за бъдещето на планините ни. Другата основна насока, в която работим, е организирането на т.нар. "селебрити турс". Това са пътешествия из родни забележителности, в които участие взимат световни знаменитости.

Те обикалят по атракциите, запознават се с историята, културата, кухнята ни. Стъпките им се следят от водещи медии, по този начин България може да влезе в световния фокус като туристическа дестинация. При това с положителен имидж. В тази посока също разчитам на Марк Жирардели. Все още преговаряме със звезди, които да участват в тези турове. Но става въпрос за известни личности от ранга на Брад Пит и Пенелопе Крус, които всеки, който си включи телевизора, разпознава.