Палатките и къмпингът на плажа. Какво е забранено и какво е разрешено?

09 март 2016

Водещ: Министърът на туризма Николина Ангелкова ни е на гости. Първо, добро утро и добре дошли, и честит празник, ако сте от празнуващите. Ще покажем кадри от Орлов мост вчера - отново блокиран от протестиращи заради забраната за диво къмпингуване по Българското Черноморие. Колегите ще покажат кадрите и ще коментираме в крайна сметка дискусията затворена ли е, ще се променя ли нещо през Закона за туризма или мачът е свирен и всичко е забранено.

Водеща: Има и други, извън тези които протестираха и снощи на Орлов мост, които предпочитат по онзи див, много близък до природата начин да къмпингуват. Имаме всички основания да смятаме, че това са онези хора, които почистват след себе си, а през цялото време институциите дават аргументи, че забраняват дивото къмпингуване и заради многото мръсотия, която оставят след себе си къмпингуващите.

Николина Ангелкова: Добро утро, първо.

Водещ: Добро утро.

Водеща: Добро утро.

Николина Ангелкова: Честит празник на всички дами. Това, което направихме с промените в Закона за устройството на черноморските крайбрежие е да въведем правила. Такива правила за къмпингуване има във всички европейски държави. В редица държави като Германия, Англия, Великобритания, Испания, Гърция, Португалия, Австрия и т.н. е забранено дивото къмпингуване.

Водещ: Франция, Италия? Мисля си за море, затова питам за тях.

Николина Ангелкова: Да, забранено е. И във Франция е забранено дивото къмпингуване. Но ние забравяме най-важното. Ние направихме първата крачка с тези промени в закона, а именно да определим плажовете за природосъобразен туризъм. За първи път Иракли, Корал и Кара дере, които не могат да се отдават на концесия под наем, не може да се извършва търговска дейност върху тях, включително не следва да се извършва и диво къмпингуване, за да можем да ги запазим наистина чисти.

Водеща: След малко за идеите ви. Мария Милкова, всъщност, се срещна с няколко известни българи, които именно тези плажове посещават и искат да почиват по начина, по който са почивали досега и вярвайте не са сред хората, които остават след себе си безобразие. Да видим техните аргументи, след това може би ще поспорите с тях задочно.

Репортер: Да заспиш под звездите и да те събудят слънцето и вълните, да няма шум, навалица, бетон. Това е техният рай, но са убедени, че става все по-непостижим. Музикантът Васил Гюров, актьорът Филип Аврамов, журналистът Полина Паунова и социологът Първан Симеонов

Първан Симеонов: Всяко лято ходя на Иракли задължително.

Филип Аврамов: Дъщеря ми ще навърши 4 години. От 4 години тя ходи там.

Васил Гюров: Малкото места, които останаха, това са точно Корал, Кара Дере, Иракли.

Първан Симеонов: Нощува се под звездите. Това е основното. Няма досадници и няма много шум.

Васил Гюров: Няма как да ни го забранят това нещо. Даже и да ни обявят извън закона, това няма да е първият случай, в който българи са обявявани извън закона.

Първан Симеонов: Не ми допада идеята, че лека-полека достъпът до морето на България става по един или по друг начин платен.

Филип Аврамов: Бих могъл да посъветвам г-жа Министершата да влезе в някакъв диалог с нас.

Първан Симеонов: Мога да разбера и волята на законодателя. Тя изглежда благородна да се защитят плажовете, но според мен тук по-скоро има опасност да се размие отговорността.

Васил Гюров: Ще кажа на всички, които казват, че къмпингарите оставяме боклуци след себе си. Не е вярно. Ние ги прибираме на обикновените хора.

Полина Паунова: Не е вярно също така, че къмпингуващите изсичат горите с едни много големи брадви и триони, за да палят едни клади на плажа.

Васил Гюров: Този боклук на тези плажове големи се формира не само от хората, които къмпингуват, тоест свободно ходят там, ами и от хората, които идват от различни квартири, хотели и т.н.

Първан Симеонов: В определена ивица от плажа не може с палатки, но пък нищо не попречи на гипскартонните чудовища по морето.

Полина Паунова: Ако вие сте собствени на имот в т.нар. зона А, тоест 100-те метра след плажната ивица, вие може да си построите сграда до 7 метра и половина, но пък не може да си разпънете палатка.

Васил Гюров: Когато се говори защо хотелите, които са в тази 100-метрова ивица, защо те не се гонят от закона, тогава ни се казва „Ми това е урбанизирана територия“.

Филип Аврамов: Като гласуващ аз очаквам нещо по-различно. Не някой да ми каже с пръст „Ти няма да ходиш там, защото ние сме решили така“. Не, дайте да седнем на една маса и да поговорим малко за истинските неща.

Водещ: Много аргументи.

Водеща: Да.

Николина Ангелкова: Има аргументи много. Има хора като тези, които почистват и поддържат, но има и десетки, които не го правят. И тъй като искаме да имаме природосъобразни плажове и това дойде по предложение именно на голяма част от хората, които предложиха да включим такава категория природосъобразни плажове, която изцяло се вписва с нашата концепция за групиране на плажовете, която готвим в момента и предстои също да внесем, така че да се съобразим с индивидуалните характеристики на всеки плаж. Но ние сме длъжни да въведем правила така, както го има навсякъде. Ние даваме за пример Франция, даваме за пример Италия, даваме за пример Испания, даваме за пример Гърция непрекъснато, Германия даваме за пример, Англия даваме за пример. При тях има правила такива, каквито искаме да ги въведем.

Водеща: А смятате ли, че в българските къмпинги има правила? Смятате ли, че къмпингите са хубави, чисти, спокойни, няма дискотеки в тях?

Николина Ангелкова: И затова сме включили, че не може да се къмпингува в зона А, извън определените места. Тоест, когато има къмпинг, който е направен съгласно закона и отговаря на изискванията на закона, съвсем спокойно всички, които желаят да къмпингуват, могат да го направят там, защото има задължителни изисквания да има ток, да има вода, да има тоалетни, да има достъп, да има възможност за паркиране. Тоест някакви минимални условия да бъдат осигурени, така че всеки, които почива, да го направи нормално. Защото по този начин и затова, когато разговаряхме с еколозите, с представителите на тези неправителствени организации „Да защитим Корал“, „Да защитим Иракли и Кара дере“, които се обърнаха към нас и към народните представители, знаете и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок, и към министър Павлова, и към мен, да можем да създадем такава категория плажове за природосъобразен туризъм, каквито вече са Иракли, Корал и Кара дере.

Водещ: Там какво ще е по-различното като отидем на плаж сега и преди?

Николина Ангелкова: Вие ще можете да отидете на плажа сега съответно не би следвало да има нищо – забранява се търговската дейност, забранява се къмпингуването, ще бъдете на плаж природосъобразен.

Водещ: Кой ще почиства и поддържа, защото това с почистването…?

Николина Ангелкова: Общината.

Водещ: Общината трябва да го почиства.

Николина Ангелкова: Трябва да го почиства и да го поддържа. И затова ние смятаме, че не трябва да се прави изключение, защото, да, съгласна съм, че тези хора всички, както и аз милея за природата и всеки почиства след себе си, но десетки не го правят и ние не можем да правим изключение.

Водеща: Защо тогава толкова много изключения са направени по отношение на бетона по българското Черноморие. Ние преди малко в репортажа на Мария Милкова ви показахме едни такива изключения.

Николина Ангелкова: Вижте, това се е случило преди приемането на ЗУЧК и ЗУЧК беше приет към онзи момент именно, за да може да се регулира строителството. И в момента строителството на пясъка е забранено. То е разрешено в урбанизираните територии, там където е разрешено и да се правят и къмпинги. Затова подчертавам и още веднъж, че забраната за къмпингуване и паркиране е в зона А, извън определените затова места. Неслучайно го има това изключение така, както и за строителството.

Водещ: Какво ще е по-различното това лято? Миналото лято на два пъти включвахме нашия кореспондент Цеца Алексова със следния абсурд, това беше драмата с концесиите: един човек е взел плажа отзад, мисля че на Равда или на Несебър, една редица с хотели. Те са си продали нощувките на руснаци, примерно, изгодно, хората идват…

Водеща: А една редица. Много редици, много хотели.

Водещ: Да. Но тези, които са на първа линия, очакват, че ще излязат и ще отидат на плаж и ще плуват, обаче да стоят на плажа, то нямаше свободна зона там, им струваше повече отколкото нощувката, защото чадърът и шезлонгът примерно им бяха 45 лева, а имаше нощувки, които са под тази стойност. И в един момент има хора, които са отишли на море, но трябва да си платят повече от нощувката, за да отидат на плажа.

Николина Ангелкова: Именно затова в момента подготвяме групирането на плажовете по индивидуален признак, за да може за всяка една група да имаме различна методика за формиране на възнаграждението, където цената няма да е водеща и със сигурност предлагането на допълнителни услуги и образно казано по-ниски или нулеви цени за чадъри и шезлонги ще бъде приоритет.

Водещ: Ще могат ли 5 хотела да се съберат и както е в тези държави, които ги изброявате с море, те да си чистят плажа, да продават кафе, но да допускат гостите на хотела да плажуват нормално, а не мутри да им вземат по 40 лева?

Николина Ангелкова: И в момента сме провели срещи почти с всички концесионери, хотелиери и продължаваме да провеждаме такива срещи именно, за да обсъждаме тези подобрения, които са възможни още това лято да бъдат усетени от всички плажуващи, от всички потребители на услугата.

Водещ: Ще може ли това лято?

Николина Ангелкова: Така че се надявам още това лято да можем при един следващ път да ви представим и конкретика от това какво може да бъде подобрено. Искам да ви кажа, че концесионерите, с които сме водили разговори до момента, изявиха готовност да направят подобрения, да предложат подобрения, така че да се подобри туристическата услуга това лято, особено лятото. Особено очакванията ни за летния сезон, които са много оптимистични предвид положителните сигнали, които имаме от нашия основен пазар за лятото – руския. Знаете, там направихме една много активна и продължаваме да правим активна кампания. Самите водещи руски туроператори заявиха, че очакват ръст на българския пазар до 30 %, някои и повече. Олег Сафонов председателят на Федералната агенция по туризъм заяви в Руската дума, когато беше моето изслушване там за предпочитана дестинация, че България е номер едно дестинация за руските туристи това лято. Така че е много важно всички тези положителни сигнали, които имаме за един добър сезон, да можем да ги оправдаем след това с необходимото качество на услугата, за да може всички тези туристи да се върнат.

Водеща: Остана ни, за съжаление, много малко време по другата тема, която е във вашия ресор. И вчера няколко часа прекарахте в дискусия за съдбата на концесията в Банско с евентуалната поява на втори кабинков лифт там. Ще има ли такъв?

Николина Ангелкова: Аз винаги като министър на туризма съм подкрепяла развитието на туризма и съм „за“ строителството на втори кабинков лифт, който е най-екологичният вид транспорт по правилата при спазване на всички закони. Вчера срещата беше за Банско, но не беше свързана изобщо със строителството на лифтове, а с обсъждането на договора за концесия от 2001 година за Банско и това, което, изрично по указание на премиера, за да може да се намери необходимият баланс.

Водещ: Той иска ли да развалите концесията и да е част това от серията катарзиси по отношение на други спрени поръчки? Иска ли да разваляте концесията или не? Казал ли ви е?

Николина Ангелкова: Премиерът иска всичко да бъде прозрачно и по правила, така че да може да се спазят правилата, да се спазват законите и да бъдат чути всички гледни точки. Именно затова вчера и под ръководството на министър Василева беше и по указание изрично на премиера беше свикана тази среща, за да се изяснят всички неясни обстоятелства, свързани с този договор на концесия.

Водеща: А наясно ли сте кой е собственикът на фирмата концесионер?

Николина Ангелкова: „Юлен“.

Водеща: Било е изпратено писмо до собственика Георгиос Георгио.

Николина Ангелкова: По искане на медиите, да. Министър Василева изпрати писмо, имаше представители/.

Водещ: Той обаче не се е появил. Появявал ли се е този човек в България, защото има сериозен бизнес?

Николина Ангелкова: Имаше представители на „Юлен“. Това са частни взаимоотношения, върху които не смятам, че трябва да се фокусираме. По-важното е да кажем какви са рисковете за държавата. Именно това обсъждахме при едно евентуално прекратяване.

Водеща: Не ви притеснява, че този човек не се появява, не се интересува от бизнеса си тук в крайна степен?

Николина Ангелкова: На концесията, защото рисковете за държавата са милиони както за преките щети за държавата са милиони от едно пряко прекратяване на концесията.

Водещ: Защо какво ще ми стане, ако прекратите концесията на мен?

Николина Ангелкова: Как какво ще ви стане? Първо, трябва да се възстановят на концесионера всички инвестиране от него средства за подобряване, извършени на територията на концесията, също така да не говорим и за зимния туризъм, изобщо за туризма в България колко ще пострада, защото Банско е един от водещите ни курорти за зимен туризъм. За миналата година и за тази година е обявен на първо място от всички европейски курорти за най-достъпен курорт цена-качество, съгласно изследване на „Trip Adviser”. Да не говорим за всички кръгове от световни купи, които са се осъществявали там, европейските купи сега в Пампорово и Боровец. Целият този имидж ще пострада. Имиджът се руши много бърз, а се гради с години. Освен това във влизането на едни съдебни спорове между концесионера и държавата минимум 5 години в Банско няма да може да се извършва нищо на територията на тази концесия, докато се реши съдебният спор.

Водещ: Как така нищо?

Николина Ангелкова: Защото ще има съдебен спор и трябва той да бъде чист, защото няма да може.

Водещ: Тоест държавата не иска да влиза в съдебна разправия, за да се прекрати, както бяха прекратени обществените поръчки тук да се започва от нула.

Николина Ангелкова: Държавата иска всичко да бъде направено по правилата и прозрачно и да не се спира развитието, защото това обяснявам, ние така загробваме цяла една община Банско и един цял район и поминъка на тези хора. 37 % от хората в Банско са заети пряко в туризма, а непряко поне още 50 %.

Водещ: Времето изтича, пък темата съвсем не. Ще следим този конфликт тепърва. До консенсус вчера не се е стигнало. Благодарим ви. 

Facebook icon
Twitter icon
Google icon
e-mail icon